На масата - ориз, соя и водорасли

    

Да намерим златната среда и в храненето е начин да живеем по-дълго и да сме по-здрави. Това най-общо е и задачата на науката макробиотика. В буквален превод името є означава "дълъг живот", а философията обхваща всичките му аспекти.

В основата е вегетарианство, което обещава лечение на редица болести.
А базата на макробиотиката "лежи" върху противоположните принципи Ин и Ян, които образуват едно цяло, обяснява д-р Атанас Михайлов.

Отнесени към храненето принципите на Ин и Ян налагат да не се прекалява както с месо така и със сладкиши. Много по­-важно е с помощта на храненето да се постигне вътрешно равновесие на енергиите. Ин и Ян са енергии които съществуват и в храните, пише вестник "Монитор".

Макробиотиката е начин на хранене и живот, произтичащ от интуитивно и проникновено разбиране на природния ред. Системата на макробиотичното хранене е изградена върху консумирането основно на цялостни зърнени и традиционни храни в хармония със сезоните.

За разлика от много други системи на хранене, макробиотиката продължава да се развива и да увеличава сферата си на влияние през последния половин век. Хиляди хора се обръщат към макробиотиката, за да се предпазят от болести и да подобрят здравето си.

Корените на макробиотиката можем да открием в таоизма­ китайска философия и религия, възникнала през 6. до 4. век пр. Христа. В Германия терминът се въвежда от лекаря Кристофър Хуфеланд (1762-1836) и се свързва с профилактичната медицина. Той се прославя с книгата си "Макробиотика или изкуството да се удължи човешкият живот". Негови пациенти са били Гьоте и Шилер.

Храненето е в основата на науката, защото с храната в нашето тяло могат да попаднат много вредни вещества от околната среда както и такива,които да ни помогнат да оздравеем. "По­ добре предпазване отколкото лекуване!" е главният принцип в учението на Хуфеланд и се вписва в рамките на екологичното съзнание и в днешно време.

През 60­-те японецът Жорж Осава, свързва принципите Ин и Ян с храненето. Той обаче изпада в крайност и изказва схващания като например, че водата, която пием, трябва да се ограничава, за което с право е критикуван.

Истинската популярност на макробиотиката идва през 70­-те и 80­-те, за което съществен принос има японецът Мичио Куши, който напасва макробиотичния хранителен план към хранителните навици на Запада.