На Луната и Марс астронавтите трябва да тичат, а не да ходят

    

Нови лабораторни изследвания в Масачузетския технологичен институт, показват, че на Луната и Марс бъдещите астронавти трябва да тичат, за да съхраняват енергията си, а не да ходят, съобщи сп. "Ню сайънтист". Изследванията са били извършени с помощта на екзоскелет, който имитира придвижването в херметичен скафандър.

Поради по-ниската гравитация на Луната и особеностите на скафандрите човек се движи по-различно на Луната, отколкото на Земята. Специалистите Кристофър Кар и Дейва Нюман от Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж (САЩ) са открили как да симулират придвижването на астронавтите на Луната. Те се надяват да създадат по-удобни скафандри и да планират бъдещи дейности на Луната.

Изследователите изтъкват, че човек, облечен в скафандър, се чувства сякаш е облечен в балон, пълен с въздух. Също като балоните скафандрите не се огъват и затрудняват астронавтите на Луната да прегъват краката си в коленете. Описвайки екзоскелета, използван в изследванията, Кар и Нюман казват, че също като херметичен скафандър, той не се огъва в коленете и упражнява сила, която се стреми да изправи отново крака. Екзоскелетът се състои от прътове от фибростъкло по дължината на краката.

Те са прикрепени към специални обувки. Двамата експерти твърдят, че пружиниращото свойство на екзоскелета прави тичането по-ефективно от ходенето, когато човек е в екзоскелет. Причината е, че допълнителната еластичност помага да се възстанови по-висок процент от енергията, вложена във всеки разкрач по време на тичане.

Кар твърди, че когато знаят, че тичането е по-ефективно от ходенето, бъдещите астронавти ще могат с по-голяма лекота да изследват Луната или Марс. "Ако сте някъде в скафандъра си и кислородът ви е на привършване, а трябва да се приберете в базата, трябва да тичате, а не да ходите, защото енергията на единица разстояние е по-малка при тичане".

Това трябва да се има предвид и когато се определят правилата на безопасност за астронавтите, например колко могат да се отдалечат от базата си така, че кислородът в скафандъра да им стигне за връщане. "Оказва се, че ходенето не е най-ефективният начин на придвижване. Ако знаете, че на връщане към базата може да тичате, ще се ограничавате по-малко в мисията си" - добавя Кар.

В лабораторията, която Кар и Нюман са използвали, лунната гравитация, която е 6 пъти по-ниска от земната, е била симулирана по следния начин. Човекът, покрит с екзоскелет, е бил привързан към въже, стигащо до тавана и прикрепено към пружина. Изследването е публикувано в сп. Acta Astronautica. БТА