Пролетната умора - оправдание за измъкване от отговорност

    

Много хора използват така наречената пролетна умора, за да се измъкнат от отговорности и задължения, без да бъдат санкционирани. Това твърди д-р Владимир Сотиров, управител на амбулатория за психично здраве "Адаптация" в интервю за БГНЕС.

Ето как обяснява той психологичните аспекти на това състояние.

- Какво е пролетна умора и свързана ли е тя с депресия?

Депресия е силна дума за това състояние на апатия и понижено настроение, от което мнозина почват да се оплакват напролет. Мисля, че това е много спекулирана тема. Това не е класически медицински проблем, тъй като е малко вероятно да е свързан с медицински фактори, по-скоро съществуват психологически фактори, които го обуславят.

Бих казал, че има много тенденции да се злоупотребява с него. Още повече, че ние изобщо не знаем дали това като феномен съществува в българската популация, защото не са правени никакви изследвания или скрининг. Но това е модерна тема, нещо като целулита - не се знае дали целулитът съществува като медицински проблем или е естествена последица от затлъстяване и липса на физическа активност.

- Защо се налага на хората да прибягват до тази хитрост?

Защото имат нужда от някаква причина, която да изтъкват като аргумент, за нежеланието си да не правят някои неща, например да ходят на работа или да се грижат за роднините и децата си. Казват, че са болни, имат пролетна депресия - много удобно оправдание да не вършат нещо. То позволява и да се оплачат, че не се чувстват добре, че са слаби и немощни, без да бъдат санкциониран морално.

Човек не казва "аз не искам", а - "аз не мога" - поради независещи от него обстоятелства. Тези психологични аспекти на пролетната умора са пренебрегвани систематично. Ако се върнем към традиционната култура, която сме наследили, ще си спомним, че пролетта е времето за много усилната полска работа.

През зимата сме си почивали и сме се радвали на благинките, които сме натрупали. Но отново идва време да почнем да се трудим неуморно, идва периодът на изнурителния полски труд. Всичко се събужда за живот и ни предстоят дълги месеци на творческа и физическа активност, това колкото и да вдъхновява, толкова и плаши.

- Това не е ли обяснение от далечното минало?

То не е толкова далечно - било е реалност за дядовците ни. Става въпрос за трансгенерационна нагласа, и то не само за българската, но и за европейска култура. Европейците са били земеделски хора, не воини, не номади, не пастири.
- И все пак какво ще кажете за непълноценното хранене през зимата и намалената физическа активност?

Има естествено фактори, свързани с непълноценното хранене, защото през зимата ядем по-малко плодове и зеленчуци. Но такива се продават в изобилие през цялата година, така че никой не може да се оплаква, че има пролетна умора заради малкото витамини. Възможно е човек да е допускал да не си купува портокали и ябълки през годината. Пролетната умора е полиетиологичен проблем, но основно е свързан с мобилизацията, която организмът трябва да направи и тя може да ни стресне.

- Бихте ли обяснили по-подробно какво печелим?

Тя ни позволява да изразим оплакване, което ни разрешава да се дистанцираме от ангажименти без да обявяваме, че те са нежелани. Без да бъдем санкционирани морално. Тя ни дава право да получим съчувствие и внимание, защото ние сме склонни да ги даваме, само когато хората са болни, не когато са слаби. Първо, ти се дистанцираш от нежелани аспекти на реалността. И второ, получаваш съчувствие, което не получаваш по обичайния начин.

- Как трябва да постъпи човек, ако има такъв близък? Ясно е, че тази роля му харесва и той няма лесно да я изостави.

Ако се е включил такъв психологически механизъм - болестта като защита, близките нямат друг вариант, освен да му дадат съпричастност, грижи и внимание, за да удовлетворят тази му емоционална потребност.

- Следователно колкото повече внимание отделим на оплакващия се, толкова по-бързо той ще спре да се оплаква?

На практика - да, защото той към това се стреми. Всъщност любовта лекува.