Вариации на ген определят степените на посттравматичен стрес

    

Резултатите от ново американско изследване позволяват да се намери отговор на въпроса защо посттравматичният стрес не засяга всеки, който е получил тежка психична травма, съобщи Асошиейтед прес.

В случая тя е свързана с детско насилие. Изследователите са установили, че за хората, които са били жертви на детско насилие, е по-вероятно да имат симптоми на посттравматичен стрес в напреднала възраст, ако притежават специфични вариации на ген, свързан със стреса.

Сред възрастните хора, станали жертви на сериозна форма на детско насилие, онези, които притежават специфични генни вариации, регистрирали два пъти по-висок резултат в скалата на посттравматичния стрес в сравнение с тези, които не притежават въпросните генни вариации.

Колкото по-тежка е формата на насилието, толкова по-голям е рискът за хората, притежаващи тези генни вариации. Изследването е обхванало 900 възрастни хора.

"Резултатите от него показват, че в детството има критични периоди, когато мозъкът е уязвим към външни влияния, които могат да оформят отговора към стреса", поясни съавторът на изследването Кери Реслър от университета Емъри в Атланта.

"От повече от десетилетие е известно, че генетични фактори играят роля за уязвимостта към посттравматичен стрес", заяви психоложката Карестан Кьонен от Харвардския университет, която не е участвала в изследването.

"Досега обаче имахме съвсем незначителни успехи в идентифицирането на специфичните генни вариации, които увеличават риска от посттравматичен стрес", добави тя.

Резултатите от изследването са публикувани в Journal of the American Medical Association. БТА