Лятното часово време: върнете ни този един час

    

Наистина чия е тази идея и оказва ли тя някакво влияние на физическото и психичното здраве на човека?

Още в Древен Рим са се опитвали максимално да използват светлината на деня. Популярните тогава водни часовници са имали различни деления в зависимост от месеца.

Но за "баща" на лятното време се смята британецът Уилям Уилет, който през 1907 г. публикува памфлета си "За пилеенето на дневната светлина", в който освен присмех към лондонските сънливци, отправя и предложението за преместване на стрелките на часовника с 20 минути напред през лятото и за тяхното връщане назад през зимата.

Неговата идея е била използвана по време на Първата световна война, когато страните една след друга започват да въвеждат "времето по Уилет".

Въпросът дали действително успяваме да икономисаме електроенергия... нека оставим на икономистите.

От гледна точка на биологията и медицината обаче "играта" с денонощния ритъм е твърде опасна. Всяка рязка промяна в обкръжаващата ни среда е стрес за организма. Разбира се, към това трябва да се отнесе и отнемането на един час здрав сутрешен сън.

Организмът е объркан - по усещане той трябва да спи още, а будилникът показва, че е време за ставане. Адаптивните способности при отделните хора са различни, но като цяло колкото по-възрастен е човекът, толкова по-трудно той се приспособява към този вид промени.

Какво са последствията за организма от медицинска гледна точка при смяната на времето?

Към 24-часов цикъл се приспособяват и хормоналните и поведенческите ритми на човека. И когато те се нарушат, започват проблемите.

На първо място страда връзката мелатонин-сън. Между хормона на епифизата и съня съществува пряка връзка и недостигът на мелатонин значително затруднява и прави невъзможно заспиването.

Максималната му концентрация в кръвта е от 0 до 4 часа и ако човекът е ставал в 5 часа, то с въвеждането на лятното време той е принуден да се събужда и да бодърства тогава, когато всички негови физиологични механизми все още работят в режим на отдих.

Симптоматиката на десинхронозата е сходна със състоянието на хроничното недоспиване:

- гадене и чувство за тежест в стомаха;

- главоболие;

- дезориентация в пространството;

- ирационално мислене;

- безсъние или патологична сънливост;

- депресивно настроение;

- изгубване на апетита.

Няма точна оценка за степента на понижаване на работоспособността при прехода лятно/зимно време и обратното, но съществува хипотеза, че работоспособността на населението намалява с поне 30% и много страни като Япония, Китай, Индия, ЮАР, Монголия вече се отказаха от лятното време. Този списък продължава да нараства.

Докато на политическо и икономическо ниво все още разсъждават по този въпрос, лекарите дават следните съвети при преместването на стрелките на часовника:

1. Необходимо е да се запази добрата физическа форма. Правилното пълноценно хранене и адекватното натоварване ще помогнат на организма да се пренастрои с най-малки загуби.

2. Постарайте се през преходната седмица да не злоупотребявате с алкохола и кофеина, които допълнително затрудняват заспиването. Това се отнася и за приспивателните.

3. По възможност не планирайте през първата седмица на април работа, която изисква прекомерно напрежение както на душевните, така и на физическите сили.

4. В някои случаи могат да ви помогнат препаратите, съдържащи мелатонин, но те задължително трябва да бъдат назначени от лекар.