Приятелството е ключът към щастливия брак

    

След повече от две десетилетия, през които е изследвал брака по всевъзможни начини и го е подлагал на много подробни анализи, един от водещите американски експерти по брака вярва, че все още има повод за оптимизъм и конкретни стъпки, които двойките могат да предприемат, за да не се превърнат в част от бракоразводната статистика.

"Основата на щастливия брак е приятелството с партньора ви", казва Джон Готман, професор по психология в Университета във Вашингтон и автор на "Седем принципа за успешен брак".

Книгата се основава на почти 25 годишни научни изследвания за това какво кара бракът да процъфтява или да се разпадне. Продължителното изследване, което му дава възможност да предскаже с точност над 90 процента дали бракът ще завърши с развод, се занимава с това, което той нарича "успешните и ужасните подходи" в брака.

"Когато хората се женят, те не мислят за това, че отношенията им ще се развалят или как да решат проблемите си", казва Готман.

"Често се случва обаче когато при двойката се появят конфликти и потърсят помощ, всеки да се опитва да намери разрешение на конфликта. Терапевтите са обучавани да питат "какъв е проблемът", а не какво е хубавото в отношенията им.

"Приятелството се подценява, макар че е еднакво важно и за мъжете, и за жените. Всички хора, които се справят добре с брака (двойките с щастливи, дългогодишни отношения), които изследвахме, говореха за приятелството в брака и как любовта и правенето на любов е продължение на това приятелство. Според мъжете седемдесет процента от страстта, романтиката и секса произлизат от приятелството, а при жените процентът е дори още по-висок".

На семинарите, провеждани, за да помогнат на двойките да обогатят или да подобрят браковете си, Готман споделя, че често чува жените да се оплакват, че вербално "са под натиск", докато всичко, което в действителност искат, е да поговорят, да бъдат разбрани и приети от партньора си.

Той добавя, че двойките, които имат щастлив брак, обикновено имат по-малко конфликти, защото се справят по-добре с последиците от противопоставянето или несъгласията помежду си. Някои хора се справят с последиците ефективно, а други са неумели или неефективни. Но това не е важно, казва Готман.

"Въпросът всъщност е дали имат достатъчно емоционални спестявания в „банката", които да помогнат на справянето с последиците, а пък тези спестявания зависят от качеството на приятелството между двамата партньори".

"Един от най-добрите начини да се обогати приятелството е да се направи това, което той нарича много детайлна "любовна карта".

"Това е мой термин за въображаемо място в съзнанието ви, където съхранявате цялата информация, свързана с живота на партньора ви - мечтите, желанията, тревогите и страховете. Двойките, които имат любовни карти, помнят основните събития в живота на партньора си и обновяват информацията, когато има промяна в житейските факти или в чувствата на другия човек", обяснява той.

"Любовната карта има за цел опознаването на партньора ви, както и това той да познава вас. Едно от най-важните неща в брака е да се интересувате от партньора си и да поддържате този интерес, както и да направите така, че партньорът ви да се интересува от вас. Жестовете като цветя, бонбони или вечеря на свещи няма да постигнат целта си, освен в случаите, когато вашият партньор наистина се интересува от вас и лицето му светва, когато влезете в стаята".

Готман разглежда в книгата си и т.нар. "съществени различия" между мъжете и жените и мнението му е, че е време тази дискусия да приключи. В допълнение той изследва ролята на гнева в брака и защо за мъжете е трудно да се повлияят от съпругите си.

"Мъжете не са от Марс, нито пък жените са от Венера", казва той. "Много важно е да осъзнаем, че сме еднакви, че функционираме съобразни едни и същи принципи и че в края на тежък ден и мъжете, и жените искат едно и също. За да сме по-прецизни, наистина има различия, но те са по-скоро стилистични.

Например мъжете решават проблемите компулсивно, докато жените се стремят към емоционално подпомагане. Но и двата пола имат еднакви черти. Всички ние се нуждаем от подкрепа, привързаност и някой да ни изслушва. Когато започнем да осъзнаваме, че мъжете и жените до голяма степен си приличат, това ще намали много броят на странните съвети, които получаваме за връзките.

Що се отнася до гнева, Готман не смята, че е задължително той да бъде разрушаващ за взаимоотношенията.

"Интересно е това, което се случва с гнева. В добрия брак той просто добавя колорит или цвят. Хората, които се справят добре с брака, се отнасят към гнева по различен начин от тези, които имат проблемни бракове и са приели личностните качества на партньорите си.

"В нашето изследване повечето хора приемат гнева като нещо неутрално и не го разглеждат като враждебност, когато няма лични нападки. Но когато гневът не е изразен, той се засилва и може да бъде деструктивен. Той може да бъде добър, ако хората не го трупат в себе си и ако омекотяват начина на изразяването му така, че да не наранят партньора си. Обаче някои хора наистина могат да загубят контрол. Почти всичко може да ги разгневи и е много вероятно гневът им да стане враждебен", казва той.

Готман смята, че резултатите от изследването му, показващи, че мъжете трябва да имат желание да споделят контрола със съпругите си и да позволят да бъдат повлияни от тях в доста голяма степен са били разбрани погрешно.

"Не става въпрос само да кажеш "да, скъпа". Идеята ни е, че мъжът трябва да търси области на общ интерес със съпругата си. Това не означава да бъде страхливец, а просто начин да каже: "Да, съгласен съм с теб за това, но не и за онова".

"Само около една трета от американските мъже се поддават на влиянието на съпругите си. Това създава парадокс. Мъжът не може да бъде силен, ако не позволи да му се влияе. Има реципрочност. Компетентният мъж приема влиянието и става влиятелен. В отношения, основани върху насилие, мъжът има слабо или никакво влияние върху съпругата си. Той управлява чрез страх, а не чрез влияние. Добрият брак се нуждае от даване и получаване".

Защо толкова много мъже отказват да позволят на съпругите си да им влияят?
"Може би е въпрос на определена култура", казва Готман.

"Тя се проявява в начина, по който родителите отвръщат на молбите на децата си. Първият отговор е "не", дори и при съвсем невинно желание. Отгледани сме и сме възпитани в култура, наблягаща на отговор „не" и на критичност. Когато я приемаме и в семейството си, това действа разрушително. Трябва да я сменим с култура на гордост, почтеност и похвали".