Червеното вино предпазва сърцето

KennSilver : Да, ама не! Остаряването на клетките, тъканите и организмите е твърде комплексно биохимично явление [1], което не би могло да бъде преодоляно с едно или дори група вещества, влияещи на един или група гени. Ако повечето от изказаните предположения за молекулните основи на старостта са спорни от десетилетия, то някои от тях със сигурност са неопровержими. В живота си всяка клетка непрекъснато е в досег, а и участва в стотици биохимични реакции с множество субстанции, съдържащи кислород. Някои от тях,наречени Reactive Oxygen Species (ROS), са изключително опасни, заради високата си химична активност. Често се случва целостта на ДНК да пострада заради натрупали се в повече ROS. И така с времето все повече клетки отпадат от армията на здравите и водят организма към старостта. Един от положителните ефекти на ресвератрола е забавянето на скоростта на делене на клетките. По този начин поддръжниците на теорията за остаряване посредством скъсяване на теломерите (крайни участъци на хромозомите – структурите, които носят ДНК) след всяко клетъчно делене и в крайна сметка разрушаване на цялата ДНК като че ли остават без аргументи. В същото време обаче тази ДНК е подложена на въздействието на обичайни фактори на околната среда и клетъчния метаболизъм – радиационно влияние, оксидативен стрес (от ROS), токсини и всякакви други. Те са предпоставки за възникване на изменения във функционалността на гените, познати като мутации. Така натрупаните мутации ще имат много по-зловещ ефект върху поколенията на дълголетни хора, отколкото на поколенията на дълголетни мишки. Защото не е все едно ДНК да бъде атакувана 4-5 години, колкото е новата продължителност на мишия живот и 140 или 200 години, колкото се очаква да бъде удължен човешкия живот. Което пък никога няма да разберем, защото едно клинично изследване за установяване на ефекта от нещо си върху дълголетието, би продължило над 100 години. Кой ли ще го извърши?