| |
Мариус Куркински открива сезона в Малък градски театър "Зад канала" с "Великолепният рогоносец" от белгийския драматург Фернан Кромелинк. Актьорът-режисьор определя спектакъла като любовен трагикомичен фарс.
Пиесата е стихия, ураган по думите на Мариус, който я харесва още от студент. Изборът му сега не е заради философския или социално-политическия анализ, а най-вече заради дъха на автора, който е свързван преди всичко с тази пиеса - сякаш е единствената му творба.
"Великолепният рогоносец" наистина е много популярна. Писана през 20-те години на миналия век, пиесата продължава да се играе по целия свят. В Европа сега има няколко постановки, между които в Чехия и Франция, а през януари ще излезе премиерата в Берлин", отбелязва драматургът Юрий Дачев.
"Събитията във "Великолепният рогоносец" са трагични и самоунищожителни, затова разделихме спектакъла на две пространства - истински трагизъм, Аполоновото начало, и фарс - Дионисиевото начало", обяснява Мариус Куркински.
Той е поверил ролите на младите актьори в трупата, защото според него трябва да им се дават грамадни задачи, тъй като те стоят в театъра само заради изкуството и влагат живота си в него. Артистите му отвръщат с пълно доверие и играят с абсолютна отдаденост - емоционално, енергично, понякога на ръба на акробатиката.
В главната роля - на младия аристократ Бруно, е Александър Кадиев, син на актрисата Катя Евро и възпитаник на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ от класа, който завърши тази година.
Бруно - нежно и всеотдайно влюбен в красивата си, безгранично предана и вярна съпруга Стела (Христина Караиванова) става жертва на необузданото си въображение, което го докарва до лудост.
Фантазира си, че Стела му изневерява, и понеже не може да докаже верността й, решава да се убеди в изневерите й, като я предлага на всеки срещнат.
В актьорския екип са и Стоян Младенов - Петрус, братовчед на Стела, Албена Михова - нейната дойка, Таню Маринов - кметът, Антоний Аргиров - Еструго, довереник на Бруно, Евгени Будинов - говедар, Александър Димов - граф и селски младеж, Мая Драгоманска - Корнели и Флоранс.
Петя Стойкова е автор на костюмите - в черно, бяло и червено, и на декора - наклонен дъсчен под, по който актьорите се търкалят или танцуват (някои с балетни пантофки); прозорец, който служи повече за врата; въртящи се стени, върху които се отразява небето; атлазена завеса, превръщаща се неусетно в завивка или плащ.
По думите на Мариус Куркински пиесата е съзвучна с личните му настроeния в момента с това, че е една голяма проверка ще останеш ли ти този човек, който си мислиш, че си, ще предадеш ли най-голямата си ценност, която за героя в пиесата е любовта.
Той решава да я запази до смъртта си, да съхрани чудото, момента на влюбването - с неистова абсурдна борба да удържи до последно. При мен тази тема е театърът - ще устоя ли, ще направя ли следващата крачка, за да остана театрален човек. Дали ще запазя вечното чудо на театъра за себе си - спектакълът е проверка за мен за това, обяснява актьорът-режисьор. БТА
|
|
направи начална страница
добави в любими
Запази
Изпрати
Принтирай 
зареждане...
