Откриха нови намеци, че Алцхаймер е заразен

Смята се, че Алцхаймер се предизвиква от натрупване на патогенно вещество в невроните – белтъка бета-амилоид. Той се образува от „изрезки“ на белтъка АРР, който участва в процеса по ремонт на увредените неврони и формирането на връзки между тях. Нарушаването в преработката на старите молекули на този белтък води до появата на бета-амилоидни плаки и унищожаване на нервните клетки.

Епидемия от Алцхаймер заплашва света

Светът е на прага на епидемия от Алцхаймер, предупреждават учени. Според тях до 2050 г. 106 млн. души ще са болни от коварната болест, ...

Прочети повече

През септември 2015 година учени от Великобритания изясниха, че Алцхаймер всъщност може да се предава от един човек на друг чрез „зараза“ от нервна тъкан с чужди приони.

Прионите представляват „кълба“ от неправилно организирани белтъчни молекули, които се натрупват в нервните клетки на болните хора, и както се оказва – са способни да стимулират бета-амилоидни плаки в невроните на здрави хора, когато попаднат в тяхната кръв и мозъка им. Това за първи път изправило медиците пред факта, че болестта на Алцхаймер може да е заразна.

Херберт Будка (Herbert Budka) от Цюрихския университет и колегите му са открили нови свидетелства за това, като изучили структурата на нервната тъкан и съдържанието на невроните в мозъка на няколко души, починали от Алцхаймер в резултат на трансплантация на твърда мозъчна тъкан.

Учените открили в невроните и капилярите множество бета-амилоидни плаки, а също някои други следи от Алцхаймер. Всички починали били прекалено млади за естествено развитие на болестта – възрастта им била между 23 и 60 години.

Загубата на чувство за хумор може да сочи начало на Алцхаймер

Неразбирането на тънкия хумор и абсурдните шеги и внезапната загуба на чувство за хумор и умението да се посмееш над себе си може да е ...

Прочети повече

Както подчертават учените, потвърждението на заразността на Алцхаймер не означава, че тя може да се предава при контакт с болен. За това се изисква трансплантация на тъкан от починал от болестта човек, което не се прилага в съвременната медицина от 90-те години на миналия век.

От друга страна, това откритие за пореден път говори, че хирурзите, работещи с подобни болни, следва да прилагат особени усилия за стерилизирането на инструментите след операция – бета-амилоидните плаки и прионите добре „прилепват“ към инструменти и повърхности и изключително трудно се отстраняват.